Историята на ДНК

Човешката генетична информация е записана в химичната структура на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). ДНК се съхранява в клетъчните ядрени структури под формата на хромозоми. Ядрото на здравата човешка клетка съдържа 46 хромозоми, организирани по двойки (23 от бащата и 23 от майката). За по-проста идентификация, отделните хромозомни двойки са номерирани от 1 до 22. Последната двойка е представена от полови хромозоми, които се означават като X и Y. Ако определена двойка се състои от две Х хромозоми, лицето е от женски пол, а ако присъстват Х и Y, лицето е от мъжки пол.

За целите на половото размножаване, тялото ни е в състояние да образува специална клетка – репродуктивна клетка (яйцеклетка или сперматозоид), която съдържа точно половината от 46-те хромозоми, тоест 23 хромозоми. След сливането на яйцеклетка и сперматозоид, комбинацията от 23 майчини и 23 бащини хромозоми дава ембрион, който отново има 46 хромозоми. Дъщерните клетки, образувани от неговото делене, ще съдържат същия брой хромозоми.

TRISOMY test

Синдром на Даун — Тризомия 21

Синдромът на Даун се причинява от тризомия 21 – нарушение, което е резултат от наличието на допълнителна хромозома 21.

Само две трети от бременностите със синдром на Даун ще завършат с нормално раждане. Приблизително 30% от бременностите ще завършат със спонтанен аборт.

Това нарушение има сериозно влияние не само върху цялостния растеж и доброто физическо състояние на бебето, но и върху формата на тялото му. Характеризира се с ясно изразени черти на лицето и различни нива на психологическа и умствена дисфункция. Най-честите усложнения включват имунни и циркулаторни нарушения или стомашно-чревни смущения. Децата, страдащи от тризомия 21, се нуждаят от специални здравни грижи, в зависимост от степента на тяхното увреждане. В някои случаи симптомите на синдрома на Даун могат да бъдат умерени и пациентът е в състояние да се радва на сравнително дълъг живот.

Синдром на Едуардс — Тризомия  18

Синдромът на Едуардс се появява в резултат на допълнителна хромозома 18. Последствията от тази хромозомна аномалия са тежки – бебето се ражда с ниско тегло при раждането, с глава с необичайна форма, малка челюст, малка уста, често с разцепена устна или разцепено небце. Освен че страда от проблеми с дишането и храненето, бебето е предразположено към развитието на сърдечни заболявания. Прогнозата е много неблагоприятна.

Бременността при синдрома на Едуардс е придружена с висок риск от спонтанен аборт и по-голямата част от живородените деца не живеят повече от една година.

Синдром на Патау — Тризомия  13

Тризомията на хромозома 13 се нарича синдром на Патау. Тризомия 13 е тежко генетично нарушение, което може да засегне всички органи, включително мозъка, сърцето и бъбреците. Тези деца понякога се раждат с разцепено небце или деформирани крайници. Индивидите, страдащи от това вродено нарушение, имат много малък шанс за оцеляване.

Бременността при синдром на Патау се характеризира с висок риск от спонтанен аборт или мъртвородени бебета.

TRISOMY test XY

СИНДРОМ НА ТЪРНЪР 45,X

С лабораторни термини, синдромът на Търнър съответства на кариотип 45,X, което означава, че една полова хромозома липсва от стандартния набор и от двойката е останала само една Х хромозома. Клетъчната линия с липсващата Х хромозома може да има мозаечна форма и произтичащите от това клинични симптоми могат да бъдат по-малко тежки. Синдромът на Търнър се среща с честота от 1 на 2 500 родени момичета. Когато не се лекуват, проявените клинични случаи се характеризират с нисък ръст (при раждането или в много млада възраст) и недоразвити вторични полови белези, включително аменорея и безплодие. Отчасти лечими с помощта на хормонозаместителна терапия, нарушеният ръст и половите характеристики при пациентите със синдрома на Търнър се лекуват все по-успешно през последните години. Въпреки че безплодието, свързано със синдрома на Търнър, може да се лекува с помощта на модерни методи за асистирана репродукция, успехите на този фронт досега са редки.

Няколко други симптоми или изчезват с времето, или ако се лекуват адекватно, изчезват (напр. лимфедем) или стават по-малко тежки (напр. птеригиум и гръден кош с формата на щит). Характеристиките на синдрома на Търнър включват, също така, вродени бъбречни дефекти и вродени сърдечни дефекти (ВСД). Тежките ВСД могат да имат отрицателно въздействие най-вече върху лечението.

СИНДРОМ НА КЛАЙНФЕЛТЕР XXY

С лабораторни термини, синдромът на Клайнфелтер съответства на кариотип 47, XXY, което означава, че стандартният хромозомен набор с мъжка хромозомна двойка XY, съдържа поне една допълнителна Х хромозома. Клетъчната линия с допълнителна X хромозома може да има мозаечна форма и произтичащите от това клинични симптоми могат да бъдат по-малко тежки. Ако, обаче, има няколко допълнителни Х хромозоми, клиничните симптоми могат да бъдат по-изявени. Синдромът на Клайнфелтер се среща с честота от 1 на 500 родени момчета. Когато не се лекуват, проявените клинични случаи се характеризират с по-голяма височина, придружена от недоразвити женски вторични полови белези (гинекомастия, затлъстяване от женски тип), непълен пубертет и безплодие. Като цяло по-потиснати и чувствителни, пациентите често развиват дефекти в речта и обучението. Гениталиите им са малки или се характеризират със задържани тестиси и по-малък пенис. При тези пациенти е по-вероятно да страдат от хипоспадия. За разлика от другите мъже, пациентите със синдром на Клайнфелтер са изложени на висок риск от развитие на заболявания, определяни от двойката полови хромозоми XX, като рак на гърдата. Ниският им тестостерон, непълният пубертет и недоразвитите полови белези са частично лечими с помощта на хормонозаместителна терапия. Въпреки че безплодието, свързано с този синдром, може да се лекува с помощта на модерни методи за асистирана репродукция, успехите на този фронт досега са редки.

Настоящите насоки най-вече препоръчват на бъдещата майка да не се казва за риска от синдром на Търнър или Клайнфелтер. Те също препоръчват пациентът да не се насочва към инвазивен метод за потвърждение (напр. амниоцентеза). Спазвайки тези препоръки, резултатите от нашия TRISOMY test съдържат информация за най-вероятния пол на нероденото бебе, но няма данни за каквито и да било нарушения в броя на половите хромозоми, дори ако такива бъдат открити в хода на нашия анализ. Преди да се подложи на скрининг с TRISOMY test + , бъдещата майка трябва да реши, в светлината на всички критерии за общи показания, дали желае да узнае хромозомния пол на своето неродено бебе. Ако го направи, тя също така трябва да реши, дали иска да узнае евентуалните находки, свързани със синдроми 45,X и 47,XXY, които съответно са отговорни за синдромите на Търнър и Клайнфелтер. В сравнение с автозомните аберации (най-вече тризомия на хромозоми 21, 18 и 13), се наблюдава спад в броя на исканията за аборт, когато в резултат на пренаталната генетична диагностика бъдат открити отклонения в половите хромозоми (45,X и 47,XXY). Поради тази причина, ние спазваме настоящите насоки, които препоръчват пациентът да се информира за потенциалните рискове или резултатите от диференциалната диагностика в следродилния период. Тази информация се предоставя, при условие че бъдещата майка желае да узнае, а нейният лекуващ лекар уважи молбата ѝ.

XYY синдром и XXX синдром

XYY синдромът засяга мъже с кариотип 47, XYY. Клетъчната линия с допълнителна Y хромозома може да има мозаечна форма. Синдромът се среща с честота от 1 на 1 000 родени момчета. Клиничните симптоми са незабележими: мъжете с XYY обикновено се характеризират с ръст над средния и физиологично сексуално развитие. В ранна детска възраст, синдромът на XYY е свързан с леки нарушения (затруднения в развитието на говора, обучението, двигателната активност и емоционалното развитие, както и някои от симптомите на това, което се нарича аутистичен спектър).

XYY синдромът засяга жени с кариотип 47, XXX. Клетъчната линия с допълнителна X хромозома може да има мозаечна форма, често с дял на монозомия X. Синдромът се среща с честота от 1 на 1 000 родени момичета. Клиничните симптоми са незабележими: жените с ХХХ обикновено се характеризират с ръст над средния и физиологично сексуално развитие. В ранна детска възраст, XXX синдромът е свързан с леки нарушения (затруднения в развитието на говора, обучението, двигателната активност и емоционалното развитие) и също така са по-чести вродените бъбречни нарушения.

Настоящите насоки най-вече препоръчват на бъдещата майка да не се казва за рисковете от XYY или XXX синдром. Те също препоръчват пациентът да не се насочва за инвазивен метод за потвърждение (напр. амниоцентеза). Спазвайки тези препоръки, резултатите от нашия TRISOMY test съдържат информация за най-вероятния пол на нероденото бебе, но няма данни за каквито и да било нарушения в броя на половите хромозоми, дори ако такива бъдат открити в хода на нашия анализ. Преди да се подложи на скрининг с TRISOMY test +, бъдещата майка трябва да реши, в светлината на всички критерии за общи показания, дали желае да узнае хромозомния пол на своето неродено бебе. Ако го направи, тя също трябва да реши дали иска да узнае евентуалните находки, свързани с XYY и XXX синдроми, или само тези, свързани със синдроми 45,X и 47,XXY, които са отговорни съответно за синдромите на Търнър и Клайнфелтер (заедно с посочените по-горе ограничения).

 

TRISOMY test +

СИНДРОМИ НА МИКРОДЕЛЕЦИЯ

Поради биологичните и технологичните ограничения, точността на нашето изследване за синдром на микроделеция е сравнително по-ниска в сравнение с тази на тризомия 21, 18 и 13. Предвид като цяло ниската честота на микроделеции в популацията, няма проучвания, които надеждно да потвърдят точността на нашия тест, насочен към тези синдроми.

Наименование на синдрома	Местоположение	Честота	Честота
Синдром на ДиДжордж	22q11	1 : 4000	3 – 5 Mb
Синдром на микроделеция	1p36	1 : 5000 – 10 000	1 – 10 Mb
Синдром на Прадер-Вили и синдром на Ейнджълман	15q11	1 : 10 000 – 30 000	2 – 9 Mb
Синдром на котешкия вик	5p15	1 : 20 000 – 50 000	5 – 35 Mb
Синдром на Волф-Хиршхорн	4p16	1 : 50 000	2,5 – 30 Mb

 СИНДРОМ НА ДИДЖОРДЖ (22q11) 

Най-често срещаният синдром на микроделеция, синдромът на ДиДжордж, причинява тежко разстройство, което може да се прояви във всяка система или всяка част от човешкото тяло. Симптомите могат да бъдат лекувани само в някои случаи. Нарушението се характеризира с вродени сърдечни дефекти (ВСД), нарушения в имунната система, бъбречни дефекти и проблеми с разцепване на небцето, често комбинирани с тежка умствена изостаналост. Симптомите варират значително. В някои случаи (особено тези, включващи по-слабо изразени симптоми), може да се допусне предаване в семейството и вариабилност между семействата.

Тъй като ВСД могат всъщност да бъдат единствения симптом за делеция на 22q11, синдромът често се разкрива от пренатални генетични изследвания, когато се открие вродено нарушение на слуха или когато такова нарушение се покаже от ултразвуков скрининг.

СИНДРОМ НА ДЕЛЕЦИЯ на 1р36

Подобно на синдрома на Диджордж, синдромът на делеция на 1p36 е един от най-често срещаните синдроми на микроделеция. Той води до изключително тежко и нелечимо разстройство, характеризиращо се с много разнородни симптоми. Основните му характеристики включват умствена изостаналост, съчетана с поведенчески нарушения, забавяне на растежа и хипотония.

СИНДРОМ НА ПРАДЕР-ВИЛИ И СИНДРОМ НА ЕЙНДЖЪЛМАН (15q11)

Въпреки че са различни един от друг по отношение на клиничните си симптоми, и двата синдрома се причиняват от отсъствие или нарушение на генните функции в една и съща критична област на хромозома 15. Въпреки че повечето случаи са причинени от делеция, която засяга критична област от хромозома 15, други случаи могат да бъдат причинени по-скоро от спорадична мутация, нарушения на метилирането или дизомия на единия родител, а не от делеция. При тези обстоятелства не може да се очаква, че скрининг за микроделеция ще открие всички действителни случаи на синдром на Прадер-Вили и синдром на Ейнджълман.

Синдромът на Прадер-Вили се характеризира с хипотония, лоши сукателни рефлекси, затруднения с храненето в ранна детска възраст, последвани от хиперфагия и затлъстяване след 2-годишна възраст. Умствената изостаналост е сравнително лека, но освен прекомерното хранене присъстват различни други поведенчески разстройства.

Характеристиките на синдрома на Ейнджълман са по-слабо изразени. Обикновено незабележими при раждането, клиничните симптоми започват да се развиват около 12-месечна възраст. Те включват забавяне на психомоторната активност и развитието на речта. Средното умствено изоставане на пациента се придружава от прогресивно изразени поведенчески нарушения.

СИНДРОМ НА КОТЕШКИЯ ВИК (5p15) 

Синдромът на котешкия вик е по-стар, цитогенетично дефиниран синдром (известен още като синдром на Лежен или 5p-синдром), тъй като е било възможно да бъдат открити по-обширни делеции с помощта на оптични микроскопи в ерата на традиционната цитогенетика.

Наименованието „котешки вик“ идва от водещия клиничен симптом, с който този синдром се характеризира в периода на ранна детска възраст. В съчетание с характерна лицева малформация, симптомът е отличителна черта на този синдром в сравнение с други нарушения, включващи забавяне на растежа, психомоторно изоставане, микроцефалия и хипотония. Обхватът на действителната делеция корелира с тежестта на увреждането на пациента.

СИНДРОМ НА ВОЛФ-ХИРШХОРН (4p16)

Синдромът на Волф-Хиршхорн (известен още като 4p-синдром) принадлежи към същата група синдроми, идентифицирани от традиционната цитогенетика. Тежестта на клиничните му симптоми корелира с действителния обхват на делецията. Подобно на синдрома на котешкия вик, този синдром се съпътства от характерна лицева малформация, съчетана с микроцефалия, хипертелоризъм, изпъкнали очи и къс филтрум. Тежкото изоставане в растежа и психомоторното развитие е придружено от други сериозни симптоми, като хипотония, епилептични пристъпи и вродени дефекти в развитието, засягащи вътрешните органи (особено сърдечни и бъбречни дефекти).